Въпрос 7 от Ричард Фланаган — проблясъци на един забележителен писател

Ричард Фланаган, роден в Тасмания и към момента живеещ там, предшества завладяващата си нова книга с смелия опит на Hobart Town Mercury да категоризира Моби Дик. Нещастният рецензент от 1851 година не знае дали това е „ история, автобиография, вестник, покруса, романтика, сборник, мелодрама или фентъзи. Може да са безчет, може и да не са. Въпросът е подложен, само че къде е отговорът? ”

Изборът на епиграф е както подходящ, по този начин и самооправдателен. Въпрос 7, 12-та книга на Фланаган, спретнато разграничена на 10 елементи, се плъзга бързо като риба сред категориите. Има литературна история: Х. Г. Уелс среща самоназовалата се, извънредно умна млада Ребека Уест през 1912 година и, смутен от нейната активност, бяга от нея в Швейцария, с цел да начертае оракулски, само че несъвършен разказ, Освободеният свят. Има просвета: Фланаган наблюдава историята на атомната бомба обратно до деня през 1933 година, когато брилянтният маджарски академик, Леонард Силард, прочита романа на Уелс, следи промяната на светофара и — съгласно Фланаган — изобретява верижна нуклеарна реакция на място.

Има още. Добавете боязън от околната среда, фамилна история и — съвсем сме подготвени — части записки, кулминиращи в прекарването на близки до гибелта на Фланаган, на 21 години, в каяк по река Франклин. Въпрос 7 прилича прелестния разказ на Мелвил най-малко в едно отношение. Това е книга, която се радва и съумява да устои на дефиницията.

А „ Въпрос 7 “? Фланаган изяснява, че се е обърнал към първото поръчано произведение на Чехов за заглавие, неговото изпращане на изпит по математика през 1882 година Във Въпрос 7 на Чехов, в детайли изказване за изминатите дистанции е последвано от въпрос, който не е идеален: „ Кой обича по-дълго, мъжът или дамата? “

Фланаган е мощен повествовател, който сполучливо е употребявал персонален и фамилен опит за своята фантастика в предишното. The Narrow Road to the Deep North (заглавието е заимствано от японския стихотворец Мацуо Башо) завоюва премията Букър за 2014 година за непоколебима презентация, въодушевена от живота на Арчи Фланаган като военнопленник в Железницата на гибелта и в японски лагер. Тази история, дружно с тази за срещата на Ричард Фланаган с най-бруталните пазачи на татко му, е преразказана с голяма мощ във Въпрос 7. Но какво да кажем за повторното потребление на гибелта на майка от Фланаган, централно за неговия разказ „ Живото море от будни сънища “ оповестени неотдавна през 2020 година? Колко пъти един създател би трябвало да употребява един и същи материал? Има ли значение?

Каталогът с модифициран материал продължава. Докато отчасти измислените епизоди, основани на Уелс и Силард, съставляват ново развиване в работата на Фланаган, тъмната история на Тасмания и ужасяващото стълкновение на създателя със гибелта на река Франклин са изнервящо познати. Коварните бързеи, на които каякът на Фланаган попадна в капан, даже претърпяха смяна на името в чест на един от най-известните хора на Тасмания: сектор в този момент е прочут като Изненадата на Фланаган.

Бих се чувствал по-малко разтревожен, в случай че Фланаган не са считани от мнозина за измежду най-хубавите модерни писатели. Проблемът в моя случай беше натрапчиво безпокойствие от истината на това, което ми беше казано - свирепите мемоари на Фланаган за расистки насмешки, чути по време на престоя му в колежа Уорчестър, Оксфорд, звучаха необичайно подправено. Проблемът тук е в това по какъв начин звучи полузапомненият език от далечното минало, откакто е трансфорат в материал; и дали е допустимо да се откри остарялата му форма.

Фланаган е на по-сигурна позиция, когато написа за родителите и баба си, които идват на страницата с удивителна деликатност и изясненост на детайлите.

„ Аз те удрях “, изхлипа тя най-после.

Беше обзета от скрупули. Сълзите в остарялото не се търкалят, те се хващат и застояват в линиите и браздите на лицето, омазнявайки цената, платена за времето. Тя не можеше да разбере за какво е направила такова нещо. Нито тя повярва на това, което споделих: че в никакъв случай не ме е тревожело, че в никакъв случай не съм считал тези дейности за насилствени.

Толкова тихо; по този начин съвършено изразено. Това е увещание какъв незабравим публицист може да бъде Ричард Фланаган.

Въпрос 7 от Ричард Фланаган Чато и Уиндъс £18,99, 288 страници